Мислите могат да ни разболеят

Специалистите са категорични - Предизвикваме болестите с мисълта си
Забелязали ли сте, че тези, които най-много се страхуват от болести, най-често боледуват? Такива хора наистина са много податливи на всякакви вируси. Защо е така?

Мисълта е психична енергия, която излъчваме. Тя не се губи, а прониква в целия заобикалящ ни свят и влияе върху живота ни и дори на хората около нас. Мисълта ни програмира живота ни.

Най-новите изследвания сочат, пише Невена Ангелова, че това се дължи на удивителната способност на подсъзнанието да тълкува всяка мисъл, пробягала в главата ни, като истина, като директна „поръчка". С други думи, ние получаваме болестите, които сме си „поръчали".

Ето някои важни принципа от Обединителна гледна точка:

1. Само положителни мисли не коригират нещата винаги

2. Част от натрапчивите мисли са резултат на нашата духовна чувствителнот

3. За да се предотврати лошия резултат, освен милите, трябва да променим и конкретните причини

4. Промяната може да изисква промяна на отношението ни, навиците ни и коригиране на връзките ни с хора с които сме в конфликт

5. Статията дава конкретна техника за бързо пре-програмиране на навиците

6. Това позволява по-голям контрол над себе си. От Обединителна гледна точка, това означава способността да поставим духовната си душа над физическата (мозъка).


Силата на предчувствието
Дори натрапчивото „предчувствие", че ще ви скъсат може да се превърне в реалност. Подсъзнанието ви приема „поръчката" и прави всичко възможно да я изпълни. В този случай влизат в действие и други от нашите духовни способност. Силното предчувствие може би не е просто резултат на собствената ни неувереност и страхове. Всички ние имаме и духовни сетива. Силното чувство за провал или нещастие може да бъде "сигнал", "предупреждение" за необходимостта да поправим нещо, за да не се случи това нещастие. Но ако ние просто продължим да се притесняваме, без да открием и премахнем причините за предстоящата злополука - то тя определено ще се случи.

Нашата духовна чувствителност
Можем да си помогнем като контролираме мислите и чувствата си. Ако се опитаме да не допускаме лоши мисли, да ги гоним, когато неочаквано се появят ще започнем постепенно да правим разлика между проблемите, които сами си причиняваме и тези които интуитивно предусещаме, че идват. Нещата които ни е трудно да визуализираме в представите си в положителна светлина най-вероятно наистина се нуждаят от повече усилия за да променим.

Обърнете съдбата си:
Ако имате дългогодишни лоши мисли ще трябва време да промените този станал подсъзнателен навик. Ще е необходимо неутрализиране на отрицателната мисловна енергия, която години наред сте излъчвали в пространството. Навиците обаче се променят трудно. Поради това използвайте следната техника:

Техника за промяна на нежелани навици и чувства
Успокойте се и със затворени очи се опитайте да видите неприятната ситуация с всичките свързания с нея чувства, страхове, неприязън и т.н. Сега си представете как тази картина се смалява, става вяла и изчезва в далечината. В същото време си представете нова картина и визуализирайте нещата точно такива каквито ги искате със всичките свързани чувста на радост, свобода, любов и т.н. Затвърдете този образ за някоя друга минута и всеки път когато отново нещо ви напомни за старата картина си припомнете и се фокусирайте на тази. Много скоро ще откриете, че собствения ви лош навик се е променил коренно. Визуализирайте как нещата се нареждат благоприятно за вас, дори няма нужда да вярвате, това неизбежно ще се случи понеже вие вече сте го създали духовно.

Източник: istinata.blogspot.com

Насън ни посещават мъртвите любими хора- какво означава това?

През 1999 година четиригодишният син на Глен Лорд умира от усложнения след операция на сливиците. Скоро след това Лорд започва да сънува, че неговият Ной е пораснал и е станал здрав млад човек. Неговите “посещения” утешавали Лорд. Но през 2002 година имал сън, в който Ной го запознал с други две момчета.”Той обясни, че трябва да замине, но тези момчета ще останат с мен – спомня си Лорд- Когато се събудих, казах на жена ми, че той повече няма да ми се присъни. Така и стана”. Лорд, който ръководи производствена фирма в Ню Хемпшир, смята, че последният сън е бил уверение от Ной, че при него всичко е наред и че има други деца, които имат нужда от любов. В края на 2002 година Лорд и жена му осиновили две братчета от Русия. Всяка нощ мъртвите любими посещават милиони хора. Насън живи и умрели се прегръщат, разговарят и се разбират. Какво да правим с тези срещи? Те просто емоционални отговори на скръбта на живите ли са? Или, както предполагат учените, в тези сънища има модели, които могат да обяснят необяснимото ? Всяка година през юли в Мичиган се провежда конференция “Съчувстващи приятели” – групи родители, които са загубили деца. В нея тази година участваха над хиляда родители и на заседанията, посветени на сънищата и “общуването след смъртта” просто е нямало къде да се седне. Участниците научиха, че типичните “сънища на печал” често са откъслечни и пълни със символи. Те имат разпространени, често срещани сюжети – например пътуване. Спящият излиза от самолета или влака, а починалият любим продължава пътешествието без него. От друга страна, “сънищата- посещения” обикновено са по-живи и по-малко се нуждаят от интерпретация. В тях тези, които са починали от тежка болест, често са здрави. Ако са се придвижвали в инвалидна количка, насън те ходят. Тези сънища могат да се струват “пророчески” на тези, които ги виждат, твърди Бил Гугенхайм, един от основателите на независимата изследователска група ADC Project. Жените са по-отворени за потенциални сигнали насън, докато мъжете по-рядко разказват за това, твърдят изследователи. Гугенхайм предполага, че мъжете се боят от упреци в чудачество или прекомерна скръб. За тях е важно какво мислят началниците и приятелите, казва той. В хода на американските изследвания около 60% от жените и 40% от мъжете съобщават, че насън виждат починалите си любими хора, казва Кели Балкели, бивш президент на Международната асоциация за изучаване на сънища . Хората разказват за сънища-посещения от времето на доисторическата скална живопис, и много съвременни култури включват тази концепция. Впрочем, твърдят изследователите, американците са по-затворени. Техният начин на живот – недоспиване, късни часове пред телевизора, будилници- ограничават възможностите за сънища: само дълбокият сън води до запомнящи се съновидения. Освен това, много от тях отхвърлят всичко, което не се поддава на научно доказателство. “Традицията на научния скепсис в САЩ твърди, че сънищата са случайна безсмислица”, казва Балкели. Това е “трагедия”, защото хората, които насън виждат починалите си близки, се стесняват да говорят за това, казва Джефри Лонг, онколог, основател на Фонда за изучаване на общуването след смъртта. Той е събрал доказателства от повече от хиляда души. Неговият сайт http://adcrf.org/ позволява на хората да говорят за сънищата си. Изследването на мозъка с изграждане на изображения навежда на мисълта, че предният челен участък от кората на главния мозък – отделът, отговорен за логическото мислене- се отключва, когато спим. Частите на мозъка, които се активизират след това, са повече свързани с въображението и емоциите и с това могат да се обяснят сънищата- посещения. Мнозина са били благодарни за възможността да обсъдят своите сънища на конференцията “Съчувстващи приятели”. Заседанието води Карла Блоуи от Колорадо. През 1991 година петгодишният и син Кевин е бил убит от товарен камион, докато е карал колело. Починал е в ръцете и. От този момент тя води дневник на сънищата си и той и се струва лечебен. Сънищата за Кевин и носят облекчение от скръбта и дори болезнените сънища са били светли. Веднъж тя сънувала, че влиза в къщата си и вижда Кевин, който стои на стълбите и плаче, защото са го оставили сам. Тя приседнала до него и го успокоила. Карла запита участниците какви думи им идват в главата във връзка с този сън. Те отговориха “ вина”, “любов”, “безпомощност”. Тя предложи своята интерпретация : това е домът на смъртта и тя е трябвало да умре по-рано, за да не бъде Кевин сам там. Сънят и позволил да осъзнае колко силно я подтиска това. Някои участници казаха, че не могат да видят любимите си. 26 годишната Сара Брюмел от Калифорния даде съвет. След като нейният брат Грегъри е починал в съня си през 2003 година, той често и се явява. А нейната майка много искала да види насън сина си, но той не и се появявал. Тогава Сара посъветвала майка си да престане да гледа телевизор преди заспиване – вместо това да прекара няколко минути в спокоен размисъл. “След това тя започна да го сънува”, каза Брюмел. Учените не могат да отговорят на въпроса дали тези сънища са посещения, или просто “ израз на най-дълбокото ни желание”, твърди Балкели.”Невъзможно е да се намери отговор на този въпрос.” Но, както каза на скърбящите родители, сънят за починал любим близък човек често е подарък. “Не се задълбочавайте в анализа му. Приемете го с благодарност.” . Източник: bgfactor.org